Една луна в прозореца ми гледа,
намигва хитро и мълчи,
напомня ми за хубавите слънчогледи
през лятото, които ти ми подари.
Как тичахме по горската поляна,
като деца щастливи и засмени,
ръката ми как нежно хвана,
прошепна, че си влюбен в мене.
Започнаха копнежи луди -
летяхме чак до седмото небе.
В стомаха пърхаха ни пеперуди,
сега се питам - истина ли бе?!
И вече толкова години...
аз пак съм същото дете,
но няма вече пеперуди,
в стомаха нещо ме боде!
© Валка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
