Една луна в прозореца ми гледа,
намигва хитро и мълчи,
напомня ми за хубавите слънчогледи
през лятото, които ти ми подари.
Как тичахме по горската поляна,
като деца щастливи и засмени,
ръката ми как нежно хвана,
прошепна, че си влюбен в мене.
Започнаха копнежи луди -
летяхме чак до седмото небе.
В стомаха пърхаха ни пеперуди,
сега се питам - истина ли бе?!
И вече толкова години...
аз пак съм същото дете,
но няма вече пеперуди,
в стомаха нещо ме боде!
© Валка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
