Чух вика на детето... И се обърнах...
Погледнах към небето...
А ужким бързах.
И останах така -
миг-два, преди да си тръгна.
Не се замислих чак до вечерта,
в леглото спомена ми се завърна.
Те бяха там - свободни, окрилени -
тръгваха към чуждата земя.
Всички заедно, от слънцето облени,
приканваха към назе есента.
Усмихнах се и тайничко си казах:
Разбира се, и аз ще полетя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
