Чух вика на детето... И се обърнах...
Погледнах към небето...
А ужким бързах.
И останах така -
миг-два, преди да си тръгна.
Не се замислих чак до вечерта,
в леглото спомена ми се завърна.
Те бяха там - свободни, окрилени -
тръгваха към чуждата земя.
Всички заедно, от слънцето облени,
приканваха към назе есента.
Усмихнах се и тайничко си казах:
Разбира се, и аз ще полетя...
© Вили All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
