H1rMi (Вили)
24 8
Sep 5, 2007, 8:47 PM

Щъркели... 

  Poetry
651 0 2

Чух вика на детето... И се обърнах...
Погледнах към небето...
А ужким бързах.
И останах така -
миг-два, преди да си тръгна.
Не се замислих чак до вечерта,
в леглото спомена ми се завърна.
Те бяха там - свободни, окрилени -
тръгваха към чуждата земя.
Всички заедно, от слънцето облени,
приканваха към назе есента.
Усмихнах се и тайничко си казах:
Разбира се, и аз ще полетя...

© Вили All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??