Щъркели

2 jul 2019, 8:54

Poesía » Filosófica

389 0 0

Оставят домовете си необитаеми.

Ударил е часът на новия сезон.

Пораснали са вече малките

и търсят и намират своя пристан.

Какъв по-ясен и достоен пример.

Напролет, щом се върнат

почват отначало да градят,

подвластни на инстинкт за оцеляване.

А хората, щом зърнат щъркели

си плюят в пазвите.

И радостно, и суеверно.

За нов късмет, за обновление.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.