Оставят домовете си необитаеми.
Ударил е часът на новия сезон.
Пораснали са вече малките
и търсят и намират своя пристан.
Какъв по-ясен и достоен пример.
Напролет, щом се върнат
почват отначало да градят,
подвластни на инстинкт за оцеляване.
А хората, щом зърнат щъркели
си плюят в пазвите.
И радостно, и суеверно.
За нов късмет, за обновление.
© Христина Комаревска Всички права запазени