1 ago 2016, 18:56

Шумове

  Poesía » Civil
1.3K 1 0

Шумове...

Ако в шумовете на града

ний чуваме крясъци

единствени и странни,

а ни се струват елементарни,

то е защото тези шумове

са шумове останали след

смъртта на нечия любов.

Ако някоя мисъл

в ума ви заседне

и здраво зацикли

за вас нелогично,

то ще се сетите

колко любов

бива

     убивана

         в шум на пари,

в дим от цигари и крем за пети…

Но въпроси задайте,

въпроси,  колеги:

Дали бабата с гевреците обича,

дали контрольорът с билетите обича,

дали съседката с котките обича,

дали слепият до подлеза обича???…

 Тогава ще видите как

светът ви пробужда се,

в миг преобръща се,

по – хубав  става, по – интересен,

по – сговорчив, макар и нелесен,

и тогава ще видите как червеят клет,

за който се мислите, поглежда напред

и се радва, че страда от любов,

а светът нов,

който открихте,

в който вий стъпвате,

а стария изгорихте,

ви дава това, което вий търсите,

само след като сте го вече осмислили.

                            12.06.16г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...