Шумове...
Ако в шумовете на града
ний чуваме крясъци
единствени и странни,
а ни се струват елементарни,
то е защото тези шумове
са шумове останали след
смъртта на нечия любов.
Ако някоя мисъл
в ума ви заседне
и здраво зацикли
за вас нелогично,
то ще се сетите
колко любов
бива
убивана
в шум на пари,
в дим от цигари и крем за пети…
Но въпроси задайте,
въпроси, колеги:
Дали бабата с гевреците обича,
дали контрольорът с билетите обича,
дали съседката с котките обича,
дали слепият до подлеза обича???…
Тогава ще видите как
светът ви пробужда се,
в миг преобръща се,
по – хубав става, по – интересен,
по – сговорчив, макар и нелесен,
и тогава ще видите как червеят клет,
за който се мислите, поглежда напред
и се радва, че страда от любов,
а светът нов,
който открихте,
в който вий стъпвате,
а стария изгорихте,
ви дава това, което вий търсите,
само след като сте го вече осмислили.
12.06.16г.
© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados