Шумове
Шумове...
Ако в шумовете на града
ний чуваме крясъци
единствени и странни,
а ни се струват елементарни,
то е защото тези шумове
са шумове останали след
смъртта на нечия любов.
Ако някоя мисъл
в ума ви заседне
и здраво зацикли
за вас нелогично,
то ще се сетите
колко любов
бива
убивана
в шум на пари,
в дим от цигари и крем за пети…
Но въпроси задайте,
въпроси, колеги:
Дали бабата с гевреците обича,
дали контрольорът с билетите обича,
дали съседката с котките обича,
дали слепият до подлеза обича???…
Тогава ще видите как
светът ви пробужда се,
в миг преобръща се,
по – хубав става, по – интересен,
по – сговорчив, макар и нелесен,
и тогава ще видите как червеят клет,
за който се мислите, поглежда напред
и се радва, че страда от любов,
а светът нов,
който открихте,
в който вий стъпвате,
а стария изгорихте,
ви дава това, което вий търсите,
само след като сте го вече осмислили.
12.06.16г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дилян Георгиев Всички права запазени