7 oct 2008, 15:43

Сигурността на твойто рамо

  Poesía » Otra
850 0 1

 

 Сигурността на твойто рамо

 

Черна дупка емоционална,

поглъща  ме в депресия фатална.

Една през друга мислите прескачат се,

не ми помагат даже и приятелите.

На кръстопът съм от надежди, терзания, желания,

но липсва пътят онзи... мечтания.

Страст и копнеж в мен бушуват,

и един въпрос: Дали да се сбогувам?

Лутам се в себе си, непозната,

съдбата шеги ми подмята.

Две личности в главата ми се борят,

уморих се и с двете да споря.

Изхвърлям всичко от душата си,

сега светът е във краката ми.

Оставям си една частица само -

сигурността на твойто рамо!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да оставиш рамото на човека, че знаеш ли две глави как тежат пробвай да използваш своите си рамена за опора

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...