7 oct 2008, 15:43

Сигурността на твойто рамо

  Poesía » Otra
849 0 1

 

 Сигурността на твойто рамо

 

Черна дупка емоционална,

поглъща  ме в депресия фатална.

Една през друга мислите прескачат се,

не ми помагат даже и приятелите.

На кръстопът съм от надежди, терзания, желания,

но липсва пътят онзи... мечтания.

Страст и копнеж в мен бушуват,

и един въпрос: Дали да се сбогувам?

Лутам се в себе си, непозната,

съдбата шеги ми подмята.

Две личности в главата ми се борят,

уморих се и с двете да споря.

Изхвърлям всичко от душата си,

сега светът е във краката ми.

Оставям си една частица само -

сигурността на твойто рамо!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да оставиш рамото на човека, че знаеш ли две глави как тежат пробвай да използваш своите си рамена за опора

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...