7.10.2008 г., 15:43

Сигурността на твойто рамо

846 0 1

 

 Сигурността на твойто рамо

 

Черна дупка емоционална,

поглъща  ме в депресия фатална.

Една през друга мислите прескачат се,

не ми помагат даже и приятелите.

На кръстопът съм от надежди, терзания, желания,

но липсва пътят онзи... мечтания.

Страст и копнеж в мен бушуват,

и един въпрос: Дали да се сбогувам?

Лутам се в себе си, непозната,

съдбата шеги ми подмята.

Две личности в главата ми се борят,

уморих се и с двете да споря.

Изхвърлям всичко от душата си,

сега светът е във краката ми.

Оставям си една частица само -

сигурността на твойто рамо!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да оставиш рамото на човека, че знаеш ли две глави как тежат пробвай да използваш своите си рамена за опора

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...