Сигурността на твойто рамо

Черна дупка емоционална,

поглъща  ме в депресия фатална.

Една през друга мислите прескачат се,

не ми помагат даже и приятелите.

На кръстопът съм от надежди, терзания, желания,

но липсва пътят онзи... мечтания.

Страст и копнеж в мен бушуват,

и един въпрос: Дали да се сбогувам?

Лутам се в себе си, непозната,

съдбата шеги ми подмята.

Две личности в главата ми се борят,

уморих се и с двете да споря.

Изхвърлям всичко от душата си,

сега светът е във краката ми.

Оставям си една частица само -

сигурността на твойто рамо!!!