Нима мислиш, че ме боли
от хилядите ти лъжи?
Мили, отново грешиш,
сърцето ми вече в ръце не държиш.
Бях твоя дълго време,
падах ти на колене,
но сега чувства към теб не изпитвам
и душата си спрях да подритвам.
Научих се без теб да живея,
за целувките ти вече не копнея.
Любовта ми към теб се изпари,
в душата ми спря да вали.
Усмивка изгря на моето лице
и в мислите ми е друго момче.
Намерих сили и продължих,
надежда в новата любов открих.
Oпитах, почуках на безброй врати,
опитах животът ми да се нареди
и постигнах желаната хармония.
Не, в гласа ми няма ирония!
Отново съм щастлива,
няма я тъгата мъглива.
Теб те изоставих
и миналото забравих.
В очите ми засветиха звезди
и щастието в мен отново гори.