Mar 23, 2008, 9:17 AM

Сила

  Poetry » Love
727 0 1
Нима мислиш, че ме боли
от хилядите ти лъжи?
Мили, отново грешиш,
сърцето ми вече в ръце не държиш.
Бях твоя дълго време,
падах ти на колене,
но сега чувства към теб не изпитвам
и душата си спрях да подритвам.
Научих се без теб да живея,
за целувките ти вече не копнея.
Любовта ми към теб се изпари,
в душата ми спря да вали.
Усмивка изгря на моето лице
и в мислите ми е друго момче.
Намерих сили и продължих,
надежда в новата любов открих.
Oпитах, почуках на безброй врати,
опитах животът ми да се нареди
и постигнах желаната хармония.
Не, в гласа ми няма ирония!
Отново съм щастлива,
няма я тъгата мъглива.
Теб те изоставих
и миналото забравих.
В очите ми засветиха звезди
и щастието в мен отново гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...