24 ago 2010, 8:13

Сила

  Poesía » Otra
859 0 12

Впримчена

в житейска  схватка,

в ритъм маршов

овладяна,

днес, душата ми -

бунтарка,

ще открие

висша мяра.

Ще усети

аромата

на цветчето,

на тревата,

ще проникне

 в дълбината

на очите,

на зората.

И отхвърлила

окови,

горда в свойта

крехка нежност,

от останки

на доброто

пак живота

ще извае -

с топлота

и със прилежност.

                                                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Боби!
  • Благодаря, Борис!
  • С нежност може да се постигне повече, отколкото с насилие! Нека "Силата"
    бъде с теб, Росица!
  • Плами, Водолея, Илко и Ивон, благодаря ви! Плами, утре ще публикувам следващите два откъса от втора част на романа "Осъзнаване".
  • Така си е - ароматът и силата на природата раждат живот.
    Поздрав и от мен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...