23 feb 2007, 22:09

Сила

  Poesía
1.1K 0 5
Не мога да забравя всичко,
но не мога и да продължа напред.
Раните в душата се затварят,
угасналият огън се опитваш да разпалиш.

Ще мога ли да кажа "не"?
И ще приемеш ли ти мойте думи?
Ще мога ли да тръгна аз
и да останат чувства помежду ни?

Любовта ми беше вечна,
но твоята не беше.
И гаснеше в неверен огън,
А твоята гореше.

Защо? Останах вярна,
а ти врати затвори.
Когато аз си тръгнах -
сърцето си отвори.

Не мога да поема по пътя пак обратен.
Не мога да разтворя душата си отново.
Света си да напусна - тъй чист и необятен.
Събирам сили да ти кажа "сбогом"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Засегнала си егото му мила, загубил е собствеността си. Пошегувай се, че си влюбена, че не си го забравила и когато усети, че собствеността му се е завърнала, чувствата ще се успокоят и тогава се измъкни. Няма да чувстваш болка, той също. / ако не си опиде болката и се разделите, болката ще остане за цял живот./
  • Защото трябва да напусне дома, си семейството си и целия си свят. Мерси за коментарите
  • Много добър текст!Но защо героинята не иска да напусне своето убежище в името на любовта?
  • Браво!Много ми хареса /6/
  • Браво Снежи! Хубаво е.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...