23.02.2007 г., 22:09

Сила

1.1K 0 5
Не мога да забравя всичко,
но не мога и да продължа напред.
Раните в душата се затварят,
угасналият огън се опитваш да разпалиш.

Ще мога ли да кажа "не"?
И ще приемеш ли ти мойте думи?
Ще мога ли да тръгна аз
и да останат чувства помежду ни?

Любовта ми беше вечна,
но твоята не беше.
И гаснеше в неверен огън,
А твоята гореше.

Защо? Останах вярна,
а ти врати затвори.
Когато аз си тръгнах -
сърцето си отвори.

Не мога да поема по пътя пак обратен.
Не мога да разтворя душата си отново.
Света си да напусна - тъй чист и необятен.
Събирам сили да ти кажа "сбогом"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Засегнала си егото му мила, загубил е собствеността си. Пошегувай се, че си влюбена, че не си го забравила и когато усети, че собствеността му се е завърнала, чувствата ще се успокоят и тогава се измъкни. Няма да чувстваш болка, той също. / ако не си опиде болката и се разделите, болката ще остане за цял живот./
  • Защото трябва да напусне дома, си семейството си и целия си свят. Мерси за коментарите
  • Много добър текст!Но защо героинята не иска да напусне своето убежище в името на любовта?
  • Браво!Много ми хареса /6/
  • Браво Снежи! Хубаво е.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...