23.02.2007 г., 22:09

Сила

1.1K 0 5
Не мога да забравя всичко,
но не мога и да продължа напред.
Раните в душата се затварят,
угасналият огън се опитваш да разпалиш.

Ще мога ли да кажа "не"?
И ще приемеш ли ти мойте думи?
Ще мога ли да тръгна аз
и да останат чувства помежду ни?

Любовта ми беше вечна,
но твоята не беше.
И гаснеше в неверен огън,
А твоята гореше.

Защо? Останах вярна,
а ти врати затвори.
Когато аз си тръгнах -
сърцето си отвори.

Не мога да поема по пътя пак обратен.
Не мога да разтворя душата си отново.
Света си да напусна - тъй чист и необятен.
Събирам сили да ти кажа "сбогом"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Засегнала си егото му мила, загубил е собствеността си. Пошегувай се, че си влюбена, че не си го забравила и когато усети, че собствеността му се е завърнала, чувствата ще се успокоят и тогава се измъкни. Няма да чувстваш болка, той също. / ако не си опиде болката и се разделите, болката ще остане за цял живот./
  • Защото трябва да напусне дома, си семейството си и целия си свят. Мерси за коментарите
  • Много добър текст!Но защо героинята не иска да напусне своето убежище в името на любовта?
  • Браво!Много ми хареса /6/
  • Браво Снежи! Хубаво е.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...