Отнеми ме
от бесния свят
заблуден...
Боря се
да се запазя,
опитвам се и лошите
да мразя,
да ги изтривам от очи,
да се застъпвам
и да браня,
невзрачните,
изпаднали души...
Кажи в какво е силата?...
Да вярвам в нея.
Кажи какво ще ме спаси
от покварената
гнусна ера
на затъкнати
от обещания уши?
Има те, аз зная,
силата си ти,
във нас скътана...
Идваш боса, рошава
и онемяла...
Под прозореца ни,
в нощите самотни,
насън ни
шепнеш от екрана,
топлиш ни с дъха си
по парцали...
На сутринта се будим.
Къде сме? Как сме?
Някак осъзнали...
Да се запазим? Как?
Не сме се в тази сила
припознали...
16.04.2008
Сливен
© Мир Todos los derechos reservados