10 sept 2011, 23:55

Силата на спомена

  Poesía » Otra
575 0 0

Едно за теб, едно за мен

“блещук” от горе долових...

И все едно подарък съкровен,

в душата си го пуснах и го скрих...

А ти, дете, какво направи?

Погледна ли към нощния покров

и видя ли тез звезди милиарди,

и откри ли нашта в тъмен небосвод?

Милва и целува те едвам,

в спомените подарява топлина,

приласкава те - върви натам -

и поиграй в съня си с тази светлинка...

Той е там - грижовен и невинен, чист.

И също там е нечия вина,

събрала в себе си света лъчист,

откраднала от нас е хиляди слънца...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...