3 may 2009, 10:15

Силициева плака

  Poesía » Otra
587 0 4

 

      Силициева плака

 

След дълга привързаност

- изневерих на хартията.

Загърбих мастилото -

споделям с компюъра

... гаснещата мисъл.

 

Остава метален привкус

на разтрогнати чувства

и стиснати зъби.

Изкривени отражения

в потрепващ монитор.

 

Уморени лица и

застинали устни.

Угаснали погледи.

Нови бръчки

на стари любови...

 

Поредно обвързани -

 малки пристрастия.

Тъжни усмивки.

Обеззверени личности

- студено потръпващи...

 

 Тръгваме безумно забързани

в нови задръствания

с дъх на бензинови пари.

Странно притиснати

в електронно общуване...

 

03.05.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • е т'ва е такава истина, че към края се почувствах уморена

    жив, дълбок, ритмичен, тъжен... прекрасен изказ!

    (а ради е прав за бумащината; апропо - едно писмо, примерно, на хартия никога не може да ми се сравни с имейл, независимо от съдържанието му)
  • Хубав стих, но идеята е спорна. Електрониката трудно може да измести напълно бумащината.
  • Спести лист хартия, спаси един живот. Мисля, че дори има такава рекламна кампания в момента.. Според мен всеки трябва да намери за себе си красивото и истинското..дори
    Странно притиснати

    в електронно общуване...

  • Така е... някак си сме обладани от "електронно общуване", но пък ни харесва и не искаме да се връщаме към хартията...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....