3 may 2009, 10:15

Силициева плака

  Poesía » Otra
582 0 4

 

      Силициева плака

 

След дълга привързаност

- изневерих на хартията.

Загърбих мастилото -

споделям с компюъра

... гаснещата мисъл.

 

Остава метален привкус

на разтрогнати чувства

и стиснати зъби.

Изкривени отражения

в потрепващ монитор.

 

Уморени лица и

застинали устни.

Угаснали погледи.

Нови бръчки

на стари любови...

 

Поредно обвързани -

 малки пристрастия.

Тъжни усмивки.

Обеззверени личности

- студено потръпващи...

 

 Тръгваме безумно забързани

в нови задръствания

с дъх на бензинови пари.

Странно притиснати

в електронно общуване...

 

03.05.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • е т'ва е такава истина, че към края се почувствах уморена

    жив, дълбок, ритмичен, тъжен... прекрасен изказ!

    (а ради е прав за бумащината; апропо - едно писмо, примерно, на хартия никога не може да ми се сравни с имейл, независимо от съдържанието му)
  • Хубав стих, но идеята е спорна. Електрониката трудно може да измести напълно бумащината.
  • Спести лист хартия, спаси един живот. Мисля, че дори има такава рекламна кампания в момента.. Според мен всеки трябва да намери за себе си красивото и истинското..дори
    Странно притиснати

    в електронно общуване...

  • Така е... някак си сме обладани от "електронно общуване", но пък ни харесва и не искаме да се връщаме към хартията...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...