Силициева плака
След дълга привързаност
- изневерих на хартията.
Загърбих мастилото -
споделям с компюъра
... гаснещата мисъл.
Остава метален привкус
на разтрогнати чувства
и стиснати зъби.
Изкривени отражения
в потрепващ монитор.
Уморени лица и
застинали устни.
Угаснали погледи.
Нови бръчки
на стари любови...
Поредно обвързани -
малки пристрастия.
Тъжни усмивки.
Обеззверени личности
- студено потръпващи...
Тръгваме безумно забързани
в нови задръствания
с дъх на бензинови пари.
Странно притиснати
в електронно общуване...
03.05.2009
© Валери Качов All rights reserved.
жив, дълбок, ритмичен, тъжен... прекрасен изказ!
(а ради е прав за бумащината; апропо - едно писмо, примерно, на хартия никога не може да ми се сравни с имейл, независимо от съдържанието му)