3 мая 2009 г., 10:15

Силициева плака

583 0 4

 

      Силициева плака

 

След дълга привързаност

- изневерих на хартията.

Загърбих мастилото -

споделям с компюъра

... гаснещата мисъл.

 

Остава метален привкус

на разтрогнати чувства

и стиснати зъби.

Изкривени отражения

в потрепващ монитор.

 

Уморени лица и

застинали устни.

Угаснали погледи.

Нови бръчки

на стари любови...

 

Поредно обвързани -

 малки пристрастия.

Тъжни усмивки.

Обеззверени личности

- студено потръпващи...

 

 Тръгваме безумно забързани

в нови задръствания

с дъх на бензинови пари.

Странно притиснати

в електронно общуване...

 

03.05.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • е т'ва е такава истина, че към края се почувствах уморена

    жив, дълбок, ритмичен, тъжен... прекрасен изказ!

    (а ради е прав за бумащината; апропо - едно писмо, примерно, на хартия никога не може да ми се сравни с имейл, независимо от съдържанието му)
  • Хубав стих, но идеята е спорна. Електрониката трудно може да измести напълно бумащината.
  • Спести лист хартия, спаси един живот. Мисля, че дори има такава рекламна кампания в момента.. Според мен всеки трябва да намери за себе си красивото и истинското..дори
    Странно притиснати

    в електронно общуване...

  • Така е... някак си сме обладани от "електронно общуване", но пък ни харесва и не искаме да се връщаме към хартията...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...