3.05.2009 г., 10:15

Силициева плака

581 0 4

 

      Силициева плака

 

След дълга привързаност

- изневерих на хартията.

Загърбих мастилото -

споделям с компюъра

... гаснещата мисъл.

 

Остава метален привкус

на разтрогнати чувства

и стиснати зъби.

Изкривени отражения

в потрепващ монитор.

 

Уморени лица и

застинали устни.

Угаснали погледи.

Нови бръчки

на стари любови...

 

Поредно обвързани -

 малки пристрастия.

Тъжни усмивки.

Обеззверени личности

- студено потръпващи...

 

 Тръгваме безумно забързани

в нови задръствания

с дъх на бензинови пари.

Странно притиснати

в електронно общуване...

 

03.05.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • е т'ва е такава истина, че към края се почувствах уморена

    жив, дълбок, ритмичен, тъжен... прекрасен изказ!

    (а ради е прав за бумащината; апропо - едно писмо, примерно, на хартия никога не може да ми се сравни с имейл, независимо от съдържанието му)
  • Хубав стих, но идеята е спорна. Електрониката трудно може да измести напълно бумащината.
  • Спести лист хартия, спаси един живот. Мисля, че дори има такава рекламна кампания в момента.. Според мен всеки трябва да намери за себе си красивото и истинското..дори
    Странно притиснати

    в електронно общуване...

  • Така е... някак си сме обладани от "електронно общуване", но пък ни харесва и не искаме да се връщаме към хартията...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...