3.05.2009 г., 10:15

Силициева плака

580 0 4

 

      Силициева плака

 

След дълга привързаност

- изневерих на хартията.

Загърбих мастилото -

споделям с компюъра

... гаснещата мисъл.

 

Остава метален привкус

на разтрогнати чувства

и стиснати зъби.

Изкривени отражения

в потрепващ монитор.

 

Уморени лица и

застинали устни.

Угаснали погледи.

Нови бръчки

на стари любови...

 

Поредно обвързани -

 малки пристрастия.

Тъжни усмивки.

Обеззверени личности

- студено потръпващи...

 

 Тръгваме безумно забързани

в нови задръствания

с дъх на бензинови пари.

Странно притиснати

в електронно общуване...

 

03.05.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • е т'ва е такава истина, че към края се почувствах уморена

    жив, дълбок, ритмичен, тъжен... прекрасен изказ!

    (а ради е прав за бумащината; апропо - едно писмо, примерно, на хартия никога не може да ми се сравни с имейл, независимо от съдържанието му)
  • Хубав стих, но идеята е спорна. Електрониката трудно може да измести напълно бумащината.
  • Спести лист хартия, спаси един живот. Мисля, че дори има такава рекламна кампания в момента.. Според мен всеки трябва да намери за себе си красивото и истинското..дори
    Странно притиснати

    в електронно общуване...

  • Така е... някак си сме обладани от "електронно общуване", но пък ни харесва и не искаме да се връщаме към хартията...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...