4 may 2007, 3:46

СИЛИСТРА

  Poesía
2.9K 0 12
Мълвя неспирно своята молитва
като усмивка истинска и чиста -
едно парче от добруджанска пита,
една мечта за моята Силистра.

Пази я, Боже, все така блестяща
и по-смирена от монашка мисъл.
Градът, от Теб обречен на изящност...
орисан да е вяра, да е смисъл...

И не допускай в тоя град мерзавци
от силата да смучат за изгода...
Той векове е оцелял и е белязан
да е крайречна столица на Бога!

Щом сутрин слънцето усмихне се щастливо
и заблестят лъчите му сред житни ниви,
а Дунава проблемите измива,
за да посрещне ангели красиви.

Като след изповед пречистен и начален,
града от радост бавно се разлиства...
И като в храм вълшебен, но реален
шепти България с възторг - СИ-ЛИ-СТРА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....