4 мая 2007 г., 03:46

СИЛИСТРА

2.9K 0 12
Мълвя неспирно своята молитва
като усмивка истинска и чиста -
едно парче от добруджанска пита,
една мечта за моята Силистра.

Пази я, Боже, все така блестяща
и по-смирена от монашка мисъл.
Градът, от Теб обречен на изящност...
орисан да е вяра, да е смисъл...

И не допускай в тоя град мерзавци
от силата да смучат за изгода...
Той векове е оцелял и е белязан
да е крайречна столица на Бога!

Щом сутрин слънцето усмихне се щастливо
и заблестят лъчите му сред житни ниви,
а Дунава проблемите измива,
за да посрещне ангели красиви.

Като след изповед пречистен и начален,
града от радост бавно се разлиства...
И като в храм вълшебен, но реален
шепти България с възторг - СИ-ЛИ-СТРА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...