3 nov 2009, 21:57

Силна

  Poesía » Otra
988 0 1

Ако пожелая като тебе, скъпа моя, да съм силна...

От силните жени, които дори пред себе си ги е срам да плачат.

Трябва ли, когато ми се доплаче, да мигна...

и да кажа, че те унижение за жената значат.

 

Да обърна гръб на припадащите мои чувства,

да ги заключа в килера.

 Да спра да практикувам за тях изкуства,

от днес да съм съдружник на разума,

а не на сърцето, като вчера.

 

Нима е срамно, да разкриваш своите вълнения,

били те от радост, от мъка или разочарование?

Толкова ли тежат мъжките мнения

на нашето нежно съзнание?

 

Мъжете, казваш, обичат,

обичат силни жени.

Нима не съм силна,

щом любовната сила ме крепи.

 

Не трябва, казваш, да споделям,

че сълзите са плод на неговата същност.

Трябва разумното винаги да разделям

от влюбената ми външност.

 

Така ли е наистина, кажи ми,

сигурно не напразно казваш ми това.

Мъжете, които са ме насълзили,

нямат право да ме гледат така.

 

Сълзите са толкова интимни,

те са като чувствата в леглото.

Не трябва за всеки да са видни,

когато напират ми в окото.

 

Хайде, от утре ще бъда силна жена,

но днес буквално очите си ще изплача.

Ще оставя сълзичка една,

резервна, някой ден, ако се наложи, с теб да поплача.

 

                                                               `Евелина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...