21 feb 2009, 16:08

Силна жена

2.3K 0 10

 

 

Омръзна ми да бъда силната жена,

с живот безмилостен безкрайно да се боря!

Да падам, после пак да продължа,

а друго, питам се, ще мога ли да сторя?

 

Така изнизва се живота покрай мен,

не зная всъщност в него що постигнах?!

Духът ми все напред е устремен,

в ръцете ми съдбата си ли вдигнах?

 

Как искам някой преди мене да върви,

със свойта сила злото да премазва!

Защото вече по утъпкани следи

по-лесно чист животът се запазва!

 

Но силен дух помита като буря

пред себе си изправени злини!

В съкровищницата си ден след ден притуря

безкрайно щастие с изпълнени мечти!!!

 

 

           31.08.2003г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и на вас момичета-Камелия,Сеси и Веси!!!Благодаря,че ме подкрепяте и ми давате духовна сила!!!Прегръщам ви с една силна приятелска прегръдка!!!
  • Жените сме като пътеводна светлина! Поздравления за стиха!
  • Благодаря и на вас Таня и Вероника!!!Бог да ви благослови!!!
  • Прекрасно е, Валя! Много, много ми хареса
  • И една - в безкрайното - като звезда да свети!За да знаем, че сме живи!Поздрави, Валя!Чудесен стих си сътворила!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...