21.02.2009 г., 16:08

Силна жена

2.3K 0 10

 

 

Омръзна ми да бъда силната жена,

с живот безмилостен безкрайно да се боря!

Да падам, после пак да продължа,

а друго, питам се, ще мога ли да сторя?

 

Така изнизва се живота покрай мен,

не зная всъщност в него що постигнах?!

Духът ми все напред е устремен,

в ръцете ми съдбата си ли вдигнах?

 

Как искам някой преди мене да върви,

със свойта сила злото да премазва!

Защото вече по утъпкани следи

по-лесно чист животът се запазва!

 

Но силен дух помита като буря

пред себе си изправени злини!

В съкровищницата си ден след ден притуря

безкрайно щастие с изпълнени мечти!!!

 

 

           31.08.2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на вас момичета-Камелия,Сеси и Веси!!!Благодаря,че ме подкрепяте и ми давате духовна сила!!!Прегръщам ви с една силна приятелска прегръдка!!!
  • Жените сме като пътеводна светлина! Поздравления за стиха!
  • Благодаря и на вас Таня и Вероника!!!Бог да ви благослови!!!
  • Прекрасно е, Валя! Много, много ми хареса
  • И една - в безкрайното - като звезда да свети!За да знаем, че сме живи!Поздрави, Валя!Чудесен стих си сътворила!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...