Омръзна ми да бъда силната жена,
с живот безмилостен безкрайно да се боря!
Да падам, после пак да продължа,
а друго, питам се, ще мога ли да сторя?
Така изнизва се живота покрай мен,
не зная всъщност в него що постигнах?!
Духът ми все напред е устремен,
в ръцете ми съдбата си ли вдигнах?
Как искам някой преди мене да върви,
със свойта сила злото да премазва!
Защото вече по утъпкани следи
по-лесно чист животът се запазва! ...