26 feb 2008, 18:42

Силует

Poesía

618 0 1

Стоеше сам под уличната лампа,
беше тъмно, виждах само силует.
Не знаех дали си ти,
но все пак беше тъмно - беше само силует...

Не мърдаше, сякаш застинал във времето,
сам под светлината, мрачна сянка -
безжизнена на пръв поглед,
а на втори - дори страховита...

И изведнъж светлина проблясва,
прорязва тъмнината... това е просто уличната лампа.
Само светлината й е това, нали,
а всъщност сърцето на силуета вече тупти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

natiii (Наташа Басарова)

Прекрасен стих,Диана!Продължавай да пишеш!

2008-03-01T14:42:22+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0