26.02.2008 г., 18:42

Силует

606 0 1

Стоеше сам под уличната лампа,
беше тъмно, виждах само силует.
Не знаех дали си ти,
но все пак беше тъмно - беше само силует...

 

Не мърдаше, сякаш застинал във времето,
сам под светлината, мрачна сянка -
безжизнена на пръв поглед,
а на втори - дори страховита...

 

И  изведнъж светлина проблясва,
прорязва тъмнината... това е просто уличната лампа.
Само светлината й е това, нали,
а всъщност сърцето на силуета вече тупти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДиаНа Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...