Силует
Стоеше сам под уличната лампа,
беше тъмно, виждах само силует.
Не знаех дали си ти,
но все пак беше тъмно - беше само силует...
Не мърдаше, сякаш застинал във времето,
сам под светлината, мрачна сянка -
безжизнена на пръв поглед,
а на втори - дори страховита...
И изведнъж светлина проблясва,
прорязва тъмнината... това е просто уличната лампа.
Само светлината й е това, нали,
а всъщност сърцето на силуета вече тупти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДиаНа Щерева Всички права запазени
