11 sept 2008, 11:19

Силует

1.8K 0 12

Пространството е пусто, по края на ъглите,

и нищо не помръдва, изгубено в мъглите,

в приемната на Бога прокрадваше се сянка,

тъмнее силуетът, роден от мъртва пяна,

поканата важеше, той търсеше си тяло,

а Господ не скучае, но гледаше го вяло,

запълваше пространство, по края на ъглите,

с материя, родена по края на скалите,

а миговете отминават внезапно и изцяло,

проблемът е търпение, материя и тяло,

оказа се, телата раздаваше ги Дявола,

подбудите са ясни, суетност или слава,

но трябва силуетът да влезе първо в Ада,

през девет адски кръга очаква го награда,

изчезна пустотата по края на ъглите,

макар че не помръдва сянката в мъглите,

а Господ не скучае, макар че гледа вяло,

и Адът силует е, материя и тяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пак се връщам тук - докосваща Поезия, силно осъзнавана от нас,
    поздравления и благодаря Митко!!!
  • И аз не бях те посещавала отдавна..., но те чета на друго място Поздравления, Митко!!!
  • Мъдър и силно вълнуващ стих, Митко! Със сигурност не си спрял да пишеш! Не е възможно извор като този да пресъхне. Тъжното е, че не зная къде другаде мога да те чета. Липсва ми поезията ти.! Комплименти!
  • Митко престана да пишеш-защо?Без теб и още няколко този сайт за нищо не става.Пиши!!!
  • Ееее,г-н Станчев вместо на литературни анализи да ме бяхте учил на такава поезия...Радвам се да ви чета!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...