Силует
Пространството е пусто, по края на ъглите,
и нищо не помръдва, изгубено в мъглите,
в приемната на Бога прокрадваше се сянка,
тъмнее силуетът, роден от мъртва пяна,
поканата важеше, той търсеше си тяло,
а Господ не скучае, но гледаше го вяло,
запълваше пространство, по края на ъглите,
с материя, родена по края на скалите,
а миговете отминават внезапно и изцяло,
проблемът е търпение, материя и тяло,
оказа се, телата раздаваше ги Дявола,
подбудите са ясни, суетност или слава,
но трябва силуетът да влезе първо в Ада,
през девет адски кръга очаква го награда,
изчезна пустотата по края на ъглите,
макар че не помръдва сянката в мъглите,
а Господ не скучае, макар че гледа вяло,
и Адът силует е, материя и тяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
Поздравления, Митко!!! 
