Пространството е пусто, по края на ъглите,
и нищо не помръдва, изгубено в мъглите,
в приемната на Бога прокрадваше се сянка,
тъмнее силуетът, роден от мъртва пяна,
поканата важеше, той търсеше си тяло,
а Господ не скучае, но гледаше го вяло,
запълваше пространство, по края на ъглите,
с материя, родена по края на скалите,
а миговете отминават внезапно и изцяло,
проблемът е търпение, материя и тяло,
оказа се, телата раздаваше ги Дявола,
подбудите са ясни, суетност или слава, ...