24 mar 2009, 15:14

Симбиоза 

  Poesía » Otra
478 0 6

Зеленее бръшлян,

цъфти

на ствола на сухо дърво -

разпознати следи

на стар пламък,

сладки и вяли желания...

 

гъвкав, подвижен,

увивен бръшлян -

можеш ли го спря?

 

Отдъхва

от закачливи мисли и 

неотложно ползва живота,

смесва мъдростта

с малко лудост,

премахва дрипите

на своите нрави

с изящен жест... и 

живее,

о, как живее...

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??