24.03.2009 г., 15:14 ч.

Симбиоза 

  Поезия » Друга
477 0 6

Зеленее бръшлян,

цъфти

на ствола на сухо дърво -

разпознати следи

на стар пламък,

сладки и вяли желания...

 

гъвкав, подвижен,

увивен бръшлян -

можеш ли го спря?

 

Отдъхва

от закачливи мисли и 

неотложно ползва живота,

смесва мъдростта

с малко лудост,

премахва дрипите

на своите нрави

с изящен жест... и 

живее,

о, как живее...

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??