28 jul 2009, 8:32

Симфония

  Poesía
698 0 5

        

 

                 Заравяш пръсти във косите ми,

                 а те - трептят, сякаш струни са - на арфа,

                 намираш бялата извивка под къдриците -

                 акорди неспокойни пръсват тишината.

                 Обоят на ръката ми притихнал е:

                 "Очаквам те!" - алтово нашепва,

                 и контрабасът във гърдите ми простенва -

                 усетил идващото "бедствие".

                 Лъковете крехки на бедрата ми

                 изопват се - полита щрайха,

                 до безпредел опъваш тетивата -

                 прогонил мисълта за края.

                

 

                 А после... всичко в мен мълчи

                 разпръснато, удавено в агония.

                 Не казваш нищо, даже със очи.

                 Докосваш ме - симфония!

                 

                

                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...