Симфония
Заравяш пръсти във косите ми,
а те - трептят, сякаш струни са - на арфа,
намираш бялата извивка под къдриците -
акорди неспокойни пръсват тишината.
Обоят на ръката ми притихнал е:
"Очаквам те!" - алтово нашепва,
и контрабасът във гърдите ми простенва -
усетил идващото "бедствие".
Лъковете крехки на бедрата ми
изопват се - полита щрайха,
до безпредел опъваш тетивата -
прогонил мисълта за края.
А после... всичко в мен мълчи
разпръснато, удавено в агония.
Не казваш нищо, даже със очи.
Докосваш ме - симфония!
© Даниела All rights reserved.
Поздрави
