8 mar 2017, 17:06

Симптоми на любов

  Poesía » Otra
1.5K 3 5

Щом странен трепет цял те е обзел,
изпълнил е нощта ти с аромат,
по-нежен от вкуса на карамел,
по-силен от дъха на липов цвят.

 

И рима подир рима е повел
безкрайна композиция куплети,
то любовта съвсем те е оплела
и е събудила във теб поета.
 
Луната тая нощ не е луна –
прилича на подхвърлена монета.
И в нея лик, с чертите на жена
от чисто злато, ярко ще ти свети.

 

И ако виеш като вълк до заранта,
за ужас на съседите си клети,
то в теб се е вселила любовта,
тъй както прави с всичките поети.
 
Но туй съвсем не е фатално,
че чак да търсим екзорсисти.
Че, знай, далеч е по-печално
да имаш запек. Или глисти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за вниманието!Усмихнат да е денят ви!
  • Изненадващ финал. Разсмя ме. Поздрави!
  • Странни симптоми!Но казано е: не питай старило,а патило... Успех!😍
  • Ама винаги си ми добре дошла,мила Жани.
    А както често ми се случва,така и с тоя стих-тръгвам със сериозно отношение да правя нещо и изведнъж ме избива на простотия..
    Благодаря ти за мнението!
  • Е, не... уби ме с финала, лудо човече.
    За останалото ще се сетиш какво мисля (щом съм тук )

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....