Щом странен трепет цял те е обзел,
изпълнил е нощта ти с аромат,
по-нежен от вкуса на карамел,
по-силен от дъха на липов цвят.
И рима подир рима е повел
безкрайна композиция куплети,
то любовта съвсем те е оплела
и е събудила във теб поета.
Луната тая нощ не е луна –
прилича на подхвърлена монета.
И в нея лик, с чертите на жена
от чисто злато, ярко ще ти свети. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up