Симптоми на любов
Щом странен трепет цял те е обзел,
изпълнил е нощта ти с аромат,
по-нежен от вкуса на карамел,
по-силен от дъха на липов цвят.
И рима подир рима е повел
безкрайна композиция куплети,
то любовта съвсем те е оплела
и е събудила във теб поета.
Луната тая нощ не е луна –
прилича на подхвърлена монета.
И в нея лик, с чертите на жена
от чисто злато, ярко ще ти свети.
И ако виеш като вълк до заранта,
за ужас на съседите си клети,
то в теб се е вселила любовта,
тъй както прави с всичките поети.
Но туй съвсем не е фатално,
че чак да търсим екзорсисти.
Че, знай, далеч е по-печално
да имаш запек. Или глисти.
© Jane Doe All rights reserved.
