11 abr 2021, 12:36
Синджир от дни
Арестуван съм в тебе живот,
като плъх във килия.
Докога ще търкаляш сезони
в синджира от дни?
Докога ще наливаш с бълвоч
от надежда чинията
и ще свириш симфония -
"Смях и ехидни псувни"?
Ето, на, революции
никак не искам да правя.
Не пледирам невинност
въобще и съюзник не ща.
Искам само едно -
че ме има за миг да забравиш,
пък каквото държи ме
за теб някак ще прегриза.
© Jean Christophe Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Симфонията ми хареса. Слушала съм я.
-
Едно е ясно - свободата е в края на синджира. Благодаря ти, че надникна през решетките, Номер 6571 Имай хубав ден.
-
Хм... значи... ставаме двама..
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Не дишаме. От примката боли.
И вик, и песен, в гърлото засядат.
Гласът, посипан с борови игли,
брои секунди – стъпчици към ада."
В "Обесени на времето" обаче тази симфония звучи много по-добре от безразборните звуци тука, които ден след публикуването бях решил да изтрия и да затворя пианото.
Но пък се бях омотал в синджира, та и това не успях да направя.