Синджир от дни

Poesía

841 1 4

Арестуван съм в тебе живот,

като плъх във килия.
Докога ще търкаляш сезони

в синджира от дни?
Докога ще наливаш с бълвоч

от надежда чинията
и ще свириш симфония -

"Смях и ехидни псувни"?
Ето, на, революции

никак не искам да правя.
Не пледирам невинност

въобще и съюзник не ща.
Искам само едно -

че ме има за миг да забравиш,
пък каквото държи ме

за теб някак ще прегриза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Проверих това твърдение.
"Не дишаме. От примката боли.
И вик, и песен, в гърлото засядат.
Гласът, посипан с борови игли,
брои секунди – стъпчици към ада."

В "Обесени на времето" обаче тази симфония звучи много по-добре от безразборните звуци тука, които ден след публикуването бях решил да изтрия и да затворя пианото.

Но пък се бях омотал в синджира, та и това не успях да направя.

2021-06-01T09:21:12+03:00
Самодива (Вики)

Симфонията ми хареса. Слушала съм я.

2021-05-31T20:39:18+03:00
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Едно е ясно - свободата е в края на синджира. Благодаря ти, че надникна през решетките, Номер 6571 Имай хубав ден.

2021-04-11T15:03:57+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Хм... значи... ставаме двама..

2021-04-11T14:00:25+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0