11 abr 2021, 12:36

Синджир от дни

  Poesía
839 1 4


Арестуван съм в тебе живот,

като плъх във килия.
Докога ще търкаляш сезони

 в синджира от дни?
Докога ще наливаш с бълвоч

от надежда чинията
и ще свириш симфония -

"Смях и ехидни псувни"?
Ето, на, революции

никак не искам да правя.
Не пледирам невинност

 въобще и съюзник не ща.
Искам само едно -

че ме има за миг да забравиш,
пък каквото държи ме

за теб някак ще прегриза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jean Christophe Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Проверих това твърдение.
    "Не дишаме. От примката боли.
    И вик, и песен, в гърлото засядат.
    Гласът, посипан с борови игли,
    брои секунди – стъпчици към ада."

    В "Обесени на времето" обаче тази симфония звучи много по-добре от безразборните звуци тука, които ден след публикуването бях решил да изтрия и да затворя пианото.

    Но пък се бях омотал в синджира, та и това не успях да направя.
  • Симфонията ми хареса. Слушала съм я.
  • Едно е ясно - свободата е в края на синджира. Благодаря ти, че надникна през решетките, Номер 6571 Имай хубав ден.
  • Хм... значи... ставаме двама..

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...