Синджир от дни

Poesía

844 1 4

Арестуван съм в тебе живот,

като плъх във килия.
Докога ще търкаляш сезони

в синджира от дни?
Докога ще наливаш с бълвоч

от надежда чинията
и ще свириш симфония -

"Смях и ехидни псувни"?
Ето, на, революции

никак не искам да правя.
Не пледирам невинност

въобще и съюзник не ща.
Искам само едно -

че ме има за миг да забравиш,
пък каквото държи ме

за теб някак ще прегриза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Проверих това твърдение.
"Не дишаме. От примката боли.
И вик, и песен, в гърлото засядат.
Гласът, посипан с борови игли,
брои секунди – стъпчици към ада."

В "Обесени на времето" обаче тази симфония звучи много по-добре от безразборните звуци тука, които ден след публикуването бях решил да изтрия и да затворя пианото.

Но пък се бях омотал в синджира, та и това не успях да направя.

2021-06-01T09:21:12+03:00
Самодива (Вики)

Симфонията ми хареса. Слушала съм я.

2021-05-31T20:39:18+03:00
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Едно е ясно - свободата е в края на синджира. Благодаря ти, че надникна през решетките, Номер 6571 Имай хубав ден.

2021-04-11T15:03:57+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Хм... значи... ставаме двама..

2021-04-11T14:00:25+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0