Синджир от дни

Поэзия

840 1 4

Арестуван съм в тебе живот,

като плъх във килия.
Докога ще търкаляш сезони

в синджира от дни?
Докога ще наливаш с бълвоч

от надежда чинията
и ще свириш симфония -

"Смях и ехидни псувни"?
Ето, на, революции

никак не искам да правя.
Не пледирам невинност

въобще и съюзник не ща.
Искам само едно -

че ме има за миг да забравиш,
пък каквото държи ме

за теб някак ще прегриза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Проверих това твърдение.
"Не дишаме. От примката боли.
И вик, и песен, в гърлото засядат.
Гласът, посипан с борови игли,
брои секунди – стъпчици към ада."

В "Обесени на времето" обаче тази симфония звучи много по-добре от безразборните звуци тука, които ден след публикуването бях решил да изтрия и да затворя пианото.

Но пък се бях омотал в синджира, та и това не успях да направя.

2021-06-01T09:21:12+03:00
Самодива (Вики)

Симфонията ми хареса. Слушала съм я.

2021-05-31T20:39:18+03:00
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Едно е ясно - свободата е в края на синджира. Благодаря ти, че надникна през решетките, Номер 6571 Имай хубав ден.

2021-04-11T15:03:57+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Хм... значи... ставаме двама..

2021-04-11T14:00:25+03:00