Жан-Кристоф (Jean Christophe)
22 298
11.04.2021 г., 12:36 ч.

Синджир от дни 

  Поезия
452 1 4


Арестуван съм в тебе живот,

като плъх във килия.
Докога ще търкаляш сезони

 в синджира от дни?
Докога ще наливаш с бълвоч

от надежда чинията
и ще свириш симфония -

"Смях и ехидни псувни"?
Ето, на, революции

никак не искам да правя.
Не пледирам невинност

 въобще и съюзник не ща.
Искам само едно -

че ме има за миг да забравиш,
пък каквото държи ме

за теб някак ще прегриза.

© Jean Christophe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Проверих това твърдение.
    "Не дишаме. От примката боли.
    И вик, и песен, в гърлото засядат.
    Гласът, посипан с борови игли,
    брои секунди – стъпчици към ада."

    В "Обесени на времето" обаче тази симфония звучи много по-добре от безразборните звуци тука, които ден след публикуването бях решил да изтрия и да затворя пианото.

    Но пък се бях омотал в синджира, та и това не успях да направя.
  • Симфонията ми хареса. Слушала съм я.
  • Едно е ясно - свободата е в края на синджира. Благодаря ти, че надникна през решетките, Номер 6571 Имай хубав ден.
  • Хм... значи... ставаме двама..
Предложения
: ??:??