Синдром на тъгата

Чувствам, че животът ми от болка прелива,

с вино ми се налива.

Не зная дали ще ми помогне,

да тушира малко тъгата - дали ще смогне.

Когато си мисля, че всичко е красиво,

от радост вика сърцето ми щастливо.

Но в следващия миг плащам много скъпа цена,

иска ми се да умра.

Не припознавам онова, което ме сгрява,

много сълзи събирам тогава.

Мисля, че любовта съм срещнала,

ала явно в грешния.

Чувствам, че иска да ме затвори в клетка,

да ме ограничи,

да ме заклещи,

а уж говори ми с думи човешки.

Изпитвам апатия.

Имам нужда от успокоение,

от винено опиянение.