Сине, толкоз си блед,
плащеницата тъй ти отива!
А ръцете ти - цели от лед
радостта ни от Пасха изтриват.
Сине, зиме няма за всички елеци.
Не разбра ли! Светът е проклет!
Няма правда! Няма човеци!
Тъй си каменен, сине, от лед!
Сине, чуваш ли тежкия тътен,
римски войни домът ти зазиждат!
Камък тежък, безпътен,
сине дето винаги в сън, ще го виждам!
© Хари Спасов Todos los derechos reservados