Сине
С И Н Е
Един до друг сме с теб. Ти ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух.
Преминал през деня, по който тръгваш ти,
той в твоето сърце със мене ще шепти..
И в онзи сетен миг, когато и нощта
с живителния сок се слее със пръста –
ЕЛА, КОЛЕНИЧИ!
Тогаз ще разбереш навел глава в поклон
тез силни думи две през сдавения стон –
МАЙКА и ЗЕМЯ.
И майка и земя за теб ще е едно.
Тогаз ще разбереш защо е майка тя,
защо е ден денят, защо е нощ нощта.
Във слънчеви лъчи днес твоя ден блести –
по своя верен път да тръгнеш, сине ти.
Затуй ти подарих сияещия ден,
защото ще вървиш нататък ти без мен.
Ще бъда зрънце аз сред хиляди зърна
от българската пръст,
но в трудния ти миг със теб ще бъда пак
и в смисъла дълбок на тези думи две,
ще чертая път за твоите нозе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
