10 nov 2010, 12:29

Сине Мой

  Poesía
938 0 1

На Теди

 

Сине мой, дете на Любовта,

между мен и Нея – птицата Живот,

колко ласки – светещи крила,

съм запалил досега в сърцето,

колко думи обичливи, тръпнещи,

са отронени от мойте устни!

Сине мой, дете обичано,

чувствам те, ти недолюбен си

и от мен и твоята орисница,

но кълна се вече, че душата ти

ще поеме влагата от моята

и ще разцъфти съвсем на воля,

със цвета, отгоре даден ù.

Аз ще бъда пръст за тебе, сине,

върху мене ти ще израстеш

и ще осветиш ефира с аромата си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...