10 nov 2010, 12:29

Сине Мой

  Poesía
940 0 1

На Теди

 

Сине мой, дете на Любовта,

между мен и Нея – птицата Живот,

колко ласки – светещи крила,

съм запалил досега в сърцето,

колко думи обичливи, тръпнещи,

са отронени от мойте устни!

Сине мой, дете обичано,

чувствам те, ти недолюбен си

и от мен и твоята орисница,

но кълна се вече, че душата ти

ще поеме влагата от моята

и ще разцъфти съвсем на воля,

със цвета, отгоре даден ù.

Аз ще бъда пръст за тебе, сине,

върху мене ти ще израстеш

и ще осветиш ефира с аромата си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...