10.11.2010 г., 12:29

Сине Мой

934 0 1

На Теди

 

Сине мой, дете на Любовта,

между мен и Нея – птицата Живот,

колко ласки – светещи крила,

съм запалил досега в сърцето,

колко думи обичливи, тръпнещи,

са отронени от мойте устни!

Сине мой, дете обичано,

чувствам те, ти недолюбен си

и от мен и твоята орисница,

но кълна се вече, че душата ти

ще поеме влагата от моята

и ще разцъфти съвсем на воля,

със цвета, отгоре даден ù.

Аз ще бъда пръст за тебе, сине,

върху мене ти ще израстеш

и ще осветиш ефира с аромата си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...