Nov 10, 2010, 12:29 PM

Сине Мой

  Poetry
932 0 1

На Теди

 

Сине мой, дете на Любовта,

между мен и Нея – птицата Живот,

колко ласки – светещи крила,

съм запалил досега в сърцето,

колко думи обичливи, тръпнещи,

са отронени от мойте устни!

Сине мой, дете обичано,

чувствам те, ти недолюбен си

и от мен и твоята орисница,

но кълна се вече, че душата ти

ще поеме влагата от моята

и ще разцъфти съвсем на воля,

със цвета, отгоре даден ù.

Аз ще бъда пръст за тебе, сине,

върху мене ти ще израстеш

и ще осветиш ефира с аромата си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...