Sara88 (Сара) Sara88 (Сара)
61
22 jul 2009, 17:21

Синестезия на сетивата

1.3K 0 10




Остави ме да се гмурна в тишината

и пъстроцветието на деня да вдишам,

не е страшна тази самота-

на слънчев лист да пиша.


Остави ме да се слея със съня,

това несбъднато утре,

и миг подир това

да се разлея отвътре...


Да почувствам пулсиращите цвят и форма,

придобили моето въображение,

тази сила толкова огромна-

цяло затъмнение!


Остави ме да се гмурна в тишина,

без дори да се крия,

дори и чак сега-сама,
себе си да преоткрия!

 

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сара Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0