Остави ме да се гмурна в тишината
и пъстроцветието на деня да вдишам,
не е страшна тази самота-
на слънчев лист да пиша.
Остави ме да се слея със съня,
това несбъднато утре,
и миг подир това
да се разлея отвътре...
Да почувствам пулсиращите цвят и форма,
придобили моето въображение,
тази сила толкова огромна-
цяло затъмнение!
Остави ме да се гмурна в тишина,
без дори да се крия,
дори и чак сега-сама,
себе си да преоткрия!
© Сара All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
