Синестезия на сетивата
Остави ме да се гмурна в тишината
и пъстроцветието на деня да вдишам,
не е страшна тази самота-
на слънчев лист да пиша.
Остави ме да се слея със съня,
това несбъднато утре,
и миг подир това
да се разлея отвътре...
Да почувствам пулсиращите цвят и форма,
придобили моето въображение,
тази сила толкова огромна-
цяло затъмнение!
Остави ме да се гмурна в тишина,
без дори да се крия,
дори и чак сега-сама,
себе си да преоткрия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сара Все права защищены
