22 июл. 2009 г., 17:21

Синестезия на сетивата 

  Поэзия » Философская
909 0 10




Остави ме да се гмурна в тишината

и пъстроцветието на деня да вдишам,

не е страшна тази самота-

на слънчев лист да пиша.


Остави ме да се слея със съня,

това несбъднато утре,

и миг подир това

да се разлея отвътре...


Да почувствам пулсиращите цвят и форма,

придобили моето въображение,

тази сила толкова огромна-

цяло затъмнение!


Остави ме да се гмурна в тишина,

без дори да се крия,

дори и чак сега-сама,
себе си да преоткрия!

 

 

 


 

© Сара Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??